Байкал – уникален и своенравен

Почти в центъра на Азия, като син полумесец се е разположило езерото Байкал. От далечни времена опияняващата красота на ландшафта и кристално чистата вода като магнит привличат към себе си пътешествениците. Бреговете на “свещеното езеро” са обрасли с легенди, а водата се смята за вълшебна – тя възвръща силите и лекува.

За Байкал местните обичат да казват, че езерото е различно всеки ден – ако днес прилича на топло южно море, то утре може сърдито да поклаща прохладните си вълни или да крие отсрещния бряг в мъгла. А вятърът е с толкова необичаен характер, че винаги е добре човек да носи със себе си пуловер и яке. Но това не спира никого, защото край Байкал винаги има какво да се види. Мащабите на езерото са внушителни и с обхождането му надлъж и нашир не са се справили и най-настървените пътешественици.

Началото на пътя
Нещо като туристическа столица на Байкал и врата към него е Листвянка, на 30-40 минути път от Иркутск. Още от пръв поглед градчето смайва с любопитни контрасти: скалистите планини край речните долини, старинните домове, които съседстват на нови хотели, и традициите, които се преплитат с развлеченията за съвременните туристи. Местната звезда е рисуващ тюлен, чиито картини се продават на търг по време на шоуто с нерпи. В местния музей на флората и фауната туристите могат да направят виртуално гмуркане с батискаф до дълбочина 1637м.
Сред многото чаровни заливчета, Пясъчният залив е най-топлото и живописно място по байкалското крайбрежие. Чистият плаж на елегантно извития в полукръг бряг сякаш е пазен от две големи скали. В северната част на залива растат прочутите “ходещи” дървета – борове и кедри, под които вятърът издухва пясъка и оголва гигантските им корени. На човек му се струва, че те са се “изправили на крака” и се опитват да се придвижат по пясъчния склон към прозрачната вода на езерото.

Сърцето на Байкал
Реалността се превръща в приказка на необикновения остров Олхон, в сърцето на езерото. Парадоксът е, че на този остров, разположен насред най-големия природен резервоар на прясна вода, няма водопровод и возят водата с водоноски. Но това съвсем не смущава любопитните туристи – те дори предпочитат да поживеят по-диво и без много удобства. Най-приятната за къпане е водата на юг от острова – това е и предпочитаното място за отсядане. Според легендите Олхон е сакрален шамански център и наистина има свещени места, които дълго са били забранени за посещения, като нос Бурхан. Най-издадената част – Шаман скала, е култово място, едно от деветте свещени места в Азия, където дълго време са се правели жертвоприношения. Вярването е, че пещерата на Шаман скала е обитавана от духа, стопанин на острова и езерото. Местните и днес предпочитат да не стъпват там – според някои е проклето място със зли духове, а според други там се явяват необичайни светещи кълба. Край Шаманка, както я наричат, минават само на кон (или шейна през зимата), а най-суеверните сред младите бурятски жени изобщо не приближават, за да не се лишават от потомство.

Да видиш не е достатъчно
Така казват за Байкал: дори да отидеш там, тайнствата на езерото и природата наоколо никога не ти се разкриват напълно. Байкал и земите край него са убежище на богат растителен и животински свят: елени, кози, жерави, дропли, ендемичния вид пъстървова риба омул, местният сладководен тюлен, разбира се, и невероятно разнообразие от диви цветя и дървета.
Там се срещат над 2600 вида растения и животни, 2/3 от които са ендемични видове.
И няма как сред толкова уникална природа и толкова тайнствени легенти човек да не се почувства невероятно. Мястото наистина не се забравя.