здраве, здравето, любовта, майорана

Ако се възхищавате от някого, подарете му букет … майорана. Точно така постъпвали в Древен Египет. Там смятали популярната днес зелена подправка за символ на възторга. В Древна Гърция пък и приписвали магически свойства и вярвали, че с нейна помощ човек може да си върне радостта, мъжеството и любовта. И както е прието в ония времена, всички тия чародейства били невъзможни без намесата на някоя богиня. В случая Афродита се заинтерсувала от зеленото растение, докоснала го и то започнало да дъха упоително, а благодарните елини взели да го наричат “радостта на планината”.

Любовно вино и венци за младоженците
Като древните римляни и те вярват, че майораната е силен афродизиак и плетат венци за новобрачните, за да живеят във вечна обич и съгласие. Стръкове майорана слагат и във виното, за да гарантират необикновената сила на любовта. Но вместо да съхраняват подправката в кухните си, те я горят в жертвениците, за да омилостивяват боговете, когато ароматният и дим стигне забулените в облаци върхове на Олимп. В Близкия Изток пък към майораната се отнасят по-практично – използват я като подправка за манджите си, смесена със сусам и сол, или измиват с отвара от нея ръцете си, за да ухаят. По тези места растението е известно като “zahtar”.

Несравнима и велика
Както може да се очаква, майораната отначало е разпространена повече по бреговете на Средиземно море , където попада благодарение на индусите и арабите. Впрочем именно те дават едно от най-подходящите названия на растението – в превод от арабски то означава “несравним”. На латински обаче “maior” означава “по-голям”, велик. Древните римляни пък не случайно го наричат “amaracum” като го свързват с “amor” – любов.
В Централна Европа майораната става популярна през 16век, когато известният доктор от Франкфурт Ланицерус след дълги изследвания оповестява, че растението е лечебно и помага при хрема и камъни в бъбреците. По това време то все още се използва повече за ритуали, отколкото като кулинарна подправка.
Неомъжените девойки го слагат под възглавниците си, за да сънуват бъдещия си съпруг. В манастирите на бенедиктинците през този период пък му възглагат други надежди, правят с него ликьор за радост на душата. Пак по това време още вярват, че ако порасне върху нечий гроб, то покойникът е блажен и спокоен в отвъдното. Смятало се е, че китка майорана вкъщи носи късмет – нещо като конската подкова, закачена на входната врата.

Растението
Майораната е топлолюбива и това обяснява защо за негова родина се приемат Мала Азия и Средиземноморието. ДНес се култивират успешно в много европейски страни, Америка и Китай. Известни са две разновидности – цветна и листна. Първата е невисоко едногодишно растение с дребни листа и расте основно в Централна Европа. По-слабо ароматно е от листовата майорана, която вирее предимно в южните страни като многогодишен полухраст.

Да, наистина връща радостта!
Още от древни времена и особено след изследванията на д-р Ланицерус майораната се използва и като лечебно растение. В билкарските сборници то се определя като тонизиращо, противокатарално и антисептично средство. Има сгряващо и омекотително действие, помага на храносмилането и нормализира менструалния цикъл. В надземните му части се съдържа етерично масло, а в клонките му са открити каротин, рутин, витамин С, дъбилни вещества и пектини. Антисептичното му действие се дължи на наличието на органични киселини.
С мехлеми на основата на майораната се лекува хрема, растежения, изкълчвания, ревматични и невралгични болки и дълго незарастващи рани, а с отвари и препарати с билката се въздейства на кръвотечението от венците и възпаления в устната кухина. Майораната е полезна още при захарен диабет, болни бъбреци, жлъчка и черен дроб, както и след прекаран инфаркт на миокарда. Може да се ползва при безсолни диети, тъй като успешно замества солта. Съвременните изследвания доказват, че древните гърци са били прави: майораната наистина връща радостта, тъй като препарати с нея лекуват различни нервни разстройства и депресии.

Как да подправяте с майорана
Вкусът на подправката “докосната от Афродита” е пикантно-сладък и леко горчиво-остър с тънък камфоров аромат. Тя придава на ястията ярка нотка и затова е ценена от кулинарите на всички времена, които с удоволствие я добавят към месни и рибни супи и втори блюда, салати и сосове. Особено добре пасва на зеленчуци, но спокойно може да се добавя на всички блюда. С нейна помощ значително се подобрява вкусът на маринованите или осолени домати, тиквички, краставички и патисони. За ароматизиране може да се добавя и в компоти, чайове, оцет, кисели. Майораната прави по-лесни за храносмилане мазните и блюдата с боб и зеле.
Когато подправяте ястията, имайте предвид, че тя може да се съчетава само с подправки със силен аромат и вкус: мащерка, босилек, индийско орехче, дафинов лист, черен пипер и карамфил.

Кулинарните майстори съветват:
– Добавяйте майораната буквално миг преди поднасянето на блюдото.
– За приготвянето на изискани супи и сосове използвайте само майоранова настройка от накиснати в гореща вода листа.
– В каймата слагайте само сушена майорана, стрита на прах.
– За да съхраните вкуса и аромата на подправката, съхранявайте я в херметична опаковка.
– При приготвянето на спагети и пици може смело да замените ригана с майорана.